Какво е тъжно като пуста
морска сутрин, където цветните
вълни ни викат, но няма ни,
за да ги чуем?
какво е тежко като тон бетонен,
каменен,завързан и дърпащ
ни надолу в яма-бездна?
Какво е болно като
нежна красота, умираща
в огромно,остро,
гневно,заслепено
желание да бъде изразена?
какво е сухо като град
пустинен с бели камъни и без
душа човешка, само сипеи
от камъчета и проронващ
вятър, не знаещ нито време,нито
пък посока?
Самотата.
24.11.2003
Няма коментари:
Публикуване на коментар