888
И ето тук съм, спрямо вечността,
за кратко.
Да усетя и горчиво, да усетя
сладко,
наказана във радостта си
тежко,
възнаградена в мъката си
крехко,
днес на земята твърдо
стоя,
утре съм птица,
ще полетя.
Сънят ми ще се
сбъдне,
светът ще се
обърне,
ще унищожа, ще пре-
сътворя,
ще видя, ще науча, ще се
изморя.
Ще бъде друго.
Ще бъда друга.
16.02.21
***
Всичко плаче.
Вместо мен.
Нямам сълзи
в този ден.
Плаче небето,
сълзите са сняг.
Тревите зелени-
до дворния праг.
Розата плаче
с листенца - сълзи.
Плаче реката
на тежки вълни.
Нотите плачат
с тъга - красота.
Зимата плаче,
и пролетта.
Счупи се цвете,
угасна светът,
зейна пропаст,
няма път.
Беше някога "сега".
"Сега" ще бъде
някога
сълза.
12.02. 2021.
За Давид.
