Спри ме и избягай

Можеш ли да спреш вълните,
да не се разбиват във брега?
Можеш ли да върнеш дните,
тяхната залязна мараня?
Можеш ли да хванеш птиците,
полетът да уловиш,
в книгите между кориците
вятърът да задържиш?

Можеш ли да кажеш "няма ме"
на себе си и "тръгвай си от мен'?
За теб, а не за друг и другаде
сърцето ти ще бие ли във този ден?
Можеш ли да стъпчеш, да избуташ,
да заглушиш викът и болката от има те.
В чужди мисли да се луташ?
Пролетта е твоя. Не зимата.

(песен от Гриво и Демодра
за това,
 което не можеш да спреш
и за това,
от което не можеш да избягаш).