...
Aко бях надежда,
щях да се възраждам всеки път,
като въздушен феникс,
щях да тека като река
в каменните земни вени,
щях да скитам далеч,
в планините
като струйка мъгла,
но бързо да кацам на нечие рамо,
щях да се скрия в сълза, в тишина,
щях да дружа със страха,
и с желанието
и да ги увещавам,
че последна тръгвам си,
след мен е празнота,
щях да живея, живея, живея,
до последното семенце,
до последната капка море,
до последното късче небе.
14.10.22
