не искам да те срещна,следващ ден

- Не искам да те срещна,
следващ ден.
Ако си пак такъв, бял,
покриващ върховете
на антените отвън.
Ако си лишен от вътрешната
сила.
Ще остана, ще се скрия и
няма да те чакам.
Донеси ми океана, донеси
ми дъжда и дъгата,
донеси ми боите, донеси ми
движението на ръката.
- Стани и потърси боите,
потърси дъжда, дъгата,
виж океана, виж планината
и бялата мъгла,
която я покрива.
Потърси минутите,живеещи
във мен.

Така ще каже следващият ден.
2003

вдъхновение

В трепкащата сила на

снежинките,

в мъглявата успиваща

умора

на живота,пръснал песъчинките

от дни,

изпълнени със улици и хора;

в нощта,

когато не заспивах,

а гледах през прозореца,

когато …..изведнъж застивам….

във почуда…

видях я да рисува –

пеперуда.

Със цветни цветове,

играещи в очите ми.

Оцвети

по странен начин дните ми.

И още много пеперуди заваляха,

там в играта на снежинките.

Постойте!

Аз…искам да ви нарисувам.

Със вас да полетя и

да танцувам.

От прозореца се дръпнах,

потърсих моливи и

всичко разпилях

и върнах се, изтръпнах….

защото само снежен прах…..

се сипеше на бялата и

тиха улица.

2.03.05

изразяване

Къде си?
Колко думи с времето и
със сълзите ми се сляха.
Как да те срещна?
Отвори сърцето ми и нека да
излезе тази сила.
Протягаш ли ръка?
Това е сила,покоряваща
скалите и настигаща вятъра.
Къде е любовта?
Дори в смразяващ студ и тъмнина
изгрява тя.
Моля те,подай ми този ключ.
За да бъда скоростния вихър,
да оставя някого без думи,
да оставя някого без дъх.

09.2003

какво е

Какво е тъжно като пуста
морска сутрин, където цветните
вълни ни викат, но няма ни,
за да ги чуем?
какво е тежко като тон бетонен,
каменен,завързан и дърпащ
ни надолу в яма-бездна?
Какво е болно като
нежна красота, умираща
в огромно,остро,
гневно,заслепено
желание да бъде изразена?
какво е сухо като град
пустинен с бели камъни и без
душа човешка, само сипеи
от камъчета и проронващ
вятър, не знаещ нито време,нито
пък посока?

Самотата.

24.11.2003

разсъждения за имането на думата ИМА

Имаше, а и още я има
думата има.
(и това ще е стихотворение
без рима)
И защо я има думата има,
ако я нямаше,нямаше да
разбера,че те има.
Има зависи от това,което
го има,но без нея
то не ще да го има.
Обещах това да е
стихотворение без рима,
но ето че има.
И това стихотворение го има.

1.01.2002

шумна тишина

АКОМОЖЕШСТОЙНОСТДАЙ
НАМОЙТЕДУМИ.

ПРАЗНОЕ,СЛЕДЛЯТОТО,ПРАЗНОЕ
ИТАЗИТИШИНАВЪВМЕН
ЕМНОГОШУМНА,ПОВЕЧЕОТ
УДАРНИТЕЗВУЦИНАКОНЦЕРТА.
ТИШИНАТАМИЗАДАВА
ВЪПРОСИТЕ,КОИТОИСКАХДАНЕЧУЯ.

2002

ще се срещнем

Сънуваш...а аз не познавам съня ти.
А после гледаш бели дни.
Но аз не познавам очите ти и
белотата, която събираш.
И мислиш...но аз не познавам
неясното чувство,което усещаш
за нещо изгубено.
Говориш...но вятърът не ми
донася твоя глас.
И може би молиш се...но
някъде там отговаря ти
пустинният пясък.
Не спирай да чакаш ръката,
която ще прекъсне тази пустота.
Не спирай да се вслушваш във гласа ѝ.
Ще се срещнем, някога...

09.2003

огледало

Летят далече птици.
Но птици ли са?Книги.
Дървета слънцето настигат.
Дървета ли са?
Моливи.
А там-в онази планина,колиби.
Колиби ли са?Не,бои в шишенца.
Комини имат.Пускат димени кълбенца.
Комини ли са?Не,рула хартия.
Птици в блато крачат.
С човка пият.
Птици ли са?Ножици.
Със щръкнали коси разхождат се всякакви госпожици.
Госпожици ли?Четки.
И очите ми от онова вълшебно огледало
откъснаха се.Пак житейски сметки.
но нещо в него,нещо в мен е оживяло.

09.2000

.....

Щом бялата луна изгря,
стана и вървеше край морето,
звезди и мисли- синкава заря
се сляха в теб там някъде,където
не смееш да ги кажеш ти на мен...
Безбройни точици красиви - птици,
закъсняло ято
припомниха ти - скоро изгревът червен
над теб ще начертае път от злато.

06

....

....

за едно докосване

Ще пропътуваш ли
километри, за едно
докосване?
Ще отвориш ли вратата,
която ще те заведе
в различен свят?
Мислите...представите...
и чувствата...- обрат.
Достойно те чакам,
с достойни очи,
пронизващи безкрайността.
Искам да потъна
в твоята прегръдка.
И ти в моята.
Ще преплуваш ли
морето от сълзите?
Ще прекършиш ли
трънака от болката?
Хвани раменете ми
и легни в моите коси.
И целувка сътвори в
ръцете ми.Твои
ще са те,нали?

2003

където никой не познавам

И както се стъмва,
забравям сега -
следа,
вървяща
след мойта ръка,
а знаеш ли ръка,
знаеш ли почвата каква е?
Ръката не знае.
Концентрира се в усещането
да изпуска любовта.
А тя се стопява в лилаво- синята червена мараня.
Вървя по черната земя,
следите ми са бели,
а съм тръгнала къде ли?
Направих облаците да се съберат,да изпуснат чувствата
и думите.
Не са ме чули те добре,не са ме чули
облаците, виках слънцето,не тях,
валяха със замах
и прах от водни пръски се
разля.
Синята мъглявина заля
вървящата нанякъде тъга.
Прости ми, Господи, отивам във страна,
където никой не познавам.
И свърши се торбичката със семенца.
Ще се върна ли цветята си да видя?

01.2005