В трепкащата сила на
снежинките,
в мъглявата успиваща
умора
на живота,пръснал песъчинките
от дни,
изпълнени със улици и хора;
в нощта,
когато не заспивах,
а гледах през прозореца,
когато …..изведнъж застивам….
във почуда…
видях я да рисува –
пеперуда.
Със цветни цветове,
играещи в очите ми.
Оцвети
по странен начин дните ми.
И още много пеперуди заваляха,
там в играта на снежинките.
Постойте!
Аз…искам да ви нарисувам.
Със вас да полетя и
да танцувам.
От прозореца се дръпнах,
потърсих моливи и
всичко разпилях
и върнах се, изтръпнах….
защото само снежен прах…..
се сипеше на бялата и
тиха улица.
2.03.05
Няма коментари:
Публикуване на коментар