Сънуваш...а аз не познавам съня ти.
А после гледаш бели дни.
Но аз не познавам очите ти и
белотата, която събираш.
И мислиш...но аз не познавам
неясното чувство,което усещаш
за нещо изгубено.
Говориш...но вятърът не ми
донася твоя глас.
И може би молиш се...но
някъде там отговаря ти
пустинният пясък.
Не спирай да чакаш ръката,
която ще прекъсне тази пустота.
Не спирай да се вслушваш във гласа ѝ.
Ще се срещнем, някога...
09.2003
Няма коментари:
Публикуване на коментар