където никой не познавам

И както се стъмва,
забравям сега -
следа,
вървяща
след мойта ръка,
а знаеш ли ръка,
знаеш ли почвата каква е?
Ръката не знае.
Концентрира се в усещането
да изпуска любовта.
А тя се стопява в лилаво- синята червена мараня.
Вървя по черната земя,
следите ми са бели,
а съм тръгнала къде ли?
Направих облаците да се съберат,да изпуснат чувствата
и думите.
Не са ме чули те добре,не са ме чули
облаците, виках слънцето,не тях,
валяха със замах
и прах от водни пръски се
разля.
Синята мъглявина заля
вървящата нанякъде тъга.
Прости ми, Господи, отивам във страна,
където никой не познавам.
И свърши се торбичката със семенца.
Ще се върна ли цветята си да видя?

01.2005