Щом бялата луна изгря,
стана и вървеше край морето,
звезди и мисли- синкава заря
се сляха в теб там някъде,където
не смееш да ги кажеш ти на мен...
Безбройни точици красиви - птици,
закъсняло ято
припомниха ти - скоро изгревът червен
над теб ще начертае път от злато.
06
Няма коментари:
Публикуване на коментар