петък, 12 февруари 2021 г.


      ***
 Всичко плаче.
Вместо мен.
Нямам сълзи
в този ден.
Плаче небето, 
сълзите са сняг.
Тревите зелени- 
до дворния праг.
Розата плаче 
с листенца - сълзи.
Плаче реката 
на тежки вълни.
Нотите плачат
с тъга - красота.
Зимата плаче,
и пролетта.
Счупи се цвете,
угасна светът,
зейна пропаст,
няма път.
Беше някога "сега".
"Сега" ще бъде 
някога
сълза. 

12.02. 2021.

За Давид.

Няма коментари: