В душата на всеки да има едно
разцъфнало, разлистено дърво,
и всяка зима да е бъдеща пролет,
кацнала птица - бъдеща в полет.
В душата на всеки да има ветрец,
шепнещ утеха и воден прашец.
Звездата да намери своето небе,
а пътникът морен - свойто селце.
Тихо и свежо, уютно и нужно,
и самотно, и топло, задружно,
сърцето-кораб да намери своя пристан,
от спокойните води разплискан.
Всеки да има нощна поляна,
с малки надежди-светулки огряна
и хляб с препечена коричка,
дъхав, да нахрани всички.
В душата ни нека да е само пролет.
Минала, бъдеща. Винаги пролет.
(текст и рисунка: Милва, 22.09.2024 г.)
Няма коментари:
Публикуване на коментар