Ако бях море (2)

Ако бях море
щях да разлея мисълта си
по цялата шир,
по вечното синьо поле.
Ветровете ще ме водят,
ще се надбягват вълните ми
и пак ще съм там.
Ще се оглеждам в небето,
ще се прегръщаме,
ще съм яркосиня или графитеносива,
златна и сребристо-дива.
Ще приютявам безброй живинки,
руини, забравени дни.
В дълбините си. 
Щях да приема сълзите на времето.
Гневът ми страшен 
ще раздира небесни висини.
Ще извайва вълни-планини.
Ще си играя с корабите
като с черупки от орех,
пуснати от детски ръце
в някой спомен.
Щях да съм дом,
безкраен, бездомен.
Ще разказвам истории
чрез гласовете 
на моите морски деца.
Щях да имам много лица.
Ще тъмнея, дълбока,
в недостъпни мрачини. 
Но ще има дни,
когато ще дремя
на брега на тихите си скали.
Ще даря слънцето 
на деня, родило се от воден огън.
А да го спра
дори и аз не мога.
Понякога ще спя
и ще сънувам 
в люлката на летните си бризове. 

(редакция от 05.01.25)