Кога се чувствам жива?
Ден със ден се слива,
и ходя с цел, натам, натук,
след миг ще бъда някой друг.
И следвам линиите на съдбата,
от сърце повярвах на мълвата,
че са невидими нишки
щастливи въздишки,
мигове от бъдеща история.
Душата ми плаче, но аз съм преборила
слабости, някакви ненужни желания.
Някакви вредни безсмислени мании.
Вече съм същата, като вас.
И даже със същия глас.
Но почти. Но почти.
Движа се в нишките, няма следи,
а малка частичка от мен
свободна от страшния плен,
в облаци бели лети.
И е жива.
Почти.
Милва, 18.09.2024
Няма коментари:
Публикуване на коментар