Път. Звезди. Море.
Черни сенки, камъни,
синя луна. Тихи гласове
блъскат се във моя свят, 
нахлуват.
По пясъка рисуват
на брега на моя океан от болка.
По-светло грее бялата луна,
по-грейнал се светлее хоризонта,
пътят белее, звездите изчезват,
морето с небето са същност една.
Островърхи и болни
тъмнеят се камъни.
Засипани на моя мост.
Рушат се, търкалят се по сипеи долни.
Сега са на прах,
из въздуха със страх
танцуват техните прашинки.
Бял и светъл е денят,
бяло и нежно морето,
бял и чист е моят път.

21.10. 2000