Вратата
Знаеш ли, че някъде там горе видях една врата. Не е заключена, а само е затворена. Вървях покрай стена - бяла, бяла като самота. Желаех да я видя пак съборена. Протягах се да взема капките, последните от този дъжд. Валяха тъжно пак и те се сливаха в земята. Сив ден - един и същ и само облаците го променят. Тогава пак си спомних за вратата- онази там-то-някъде-то-горе. Отворена е за приятели. 30.09.2004